|
|
Bulgarian Heritage >
Свещени места >
Православни християнски храмове
|
|
Храмът е сграда за обществено богослужение. Той се нарича още и църква, т.е. събрание. Християнски храмове започват да се строят след официалното признаване на Християнството с Миланския едикт от 313 година от новата ера.
Тези храмове се превръщат в архитектурни произведения, съчетаващи символиката на старозаветната скиня и Соломоновия храм.
Типично християнският храм се състои от три основни части – олтар, наос и притвор.
Олтарът се разполага в източната част на постройката, така че при богослужение вярващият да бъде обърнат с лице на изток. Той олицетворява Царството небесно, Божието присъствие на земята и е най-святата част на храма. В източноправославните храмове обикновено е отделен от останалата част на храма с иконостас. Само свещенослужители или лица, получили специално разрешение за това имат достъп до вътрешността на олтара.
Наосът е място, където се събират вярващите по време на богослужение. Първоначално в него са имали достъп само кръстените християни. В архитектурно отношение той може да бъде разделен на 3, 5 или 7 части, самосто ятелни пространства, разположени симетрично спрямо основната част.
Притворът е мястото, където с миналото са се събирали хората, които искат да бъдат кръстени, но все още не са приели това тайнство. В ранните християнски храмове често в притвора се изгражда баптистерий – басейн, в който се извършват кръщения.
Според архитектурните им планове църквите биват: базилика, ротонда, кръстокуполна църква.
Базиликата има правоъгълно планиране. Според броя на наосите им трикорабни, петкорабни, седемкорабни базилики.
Ротондата е кръгъл или многоъгълен храм. Предполага се, че този тип църкви датират от времето, когато е имало обособени храмове, където се е извършвало кръщенето – баптистерии.
Кръстокуполната църква е планирана хоризонтално във формата на кръст. Над пресечната точка се изгражда купол.
Според предназначението им църквите биват: катедрален храм, енорийска църква, параклис
Катедралният храм е този, в който се намира катедрата на епископа. Т.е. храм, където той редовно служи и произнася проповеди.
Енорийската църква е храм, в който редовно служи свещеник и е пряко свързан с определен териториален район – енория. Такива са и всички манастирски църкви.
Параклисът е богослужебна сграда или част от сграда, предназначена за частни богослужения.
При православното богослужение се употребяват също и свещи, кандила и тамян. Свещите и кандилата не са само за осветление. Те имат символично значение. Кандилният тамян е символ на усърдна молитва. Каденето, паленето на свещи и кандила е символ на нашата чиста и благоуханна духовна жертва пред Бога. (из Уикипедия и „Православни ценности”)
|
|
За да видите цялата колекция моля кликнете бутона "Обекти" по-долу.
|
|
