|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Предмети >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/74
|
| Вътрешен номер: | 23 |
| Инвентарен номер: | 3203, РАМ Пловдив |
| Име: | Амфора-ритон |
| Описание: | Гладката шия е отделена от богато украсеното тяло чрез пояс от овули, под който минава ивица от свързани дъговидно палмети и лотосови цветове. Отворите за пиене са предадени във вид на негърски глави.Дръжките са оформени в горната си част като фигури на кентаври. Стените на амфората са покрити с фигурален фриз, разделен на две части от двукрила врата на антична сграда. Стените на амфората са покрити с фигурален фриз, разделен на две части от двукрила врата на антична сграда, от която се подава плешива мъжка глава. Към вратата тичат група войни. Те са голи, с наметнати мантии, които се развяват зад гърбовете им. Четиримата, най-близки до вратата мъже са размахали мечове, докато петият дава сигнал за нападение с бойна тръба. Телата им са с ясно изразена мускулатура, по лицата им се чете напрежение. В облеклото и въоръжението личат доста подробности. Втората група се състои от двама спокойно разговарящи мъже. По-възрастният държи в ръцете си неясен предмет, който привлича вниманието и на голобрадия младеж. Възможно е да е представено гадаене по черен дроб. Върху дъното на амфората са представени: борбата на детето Херакъл с двете змии и изображение на Силен с бръшлянов венец, държащ двойна флейта и кантарос. Сцената върху тялото на съда, тълкувана като “Седемте срещу Тива” или като празнично шествие, може да се постави в контекста на тракийската вяра: като ритуален танц пред храм и/или като врата към “Отвъд”. |
| Височина: | 29 см. |
| Диаметър: | 14 см. |
| Тегло: | 1695,25 гр. |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | София |
| Съхранител: | Регионален археологически музей Пловдив |
| Дата на създаване: | Края на ІV - началото на ІІІ в.пр.Хр. |
| Местонахождение: | София |
| Библиографски препратки: | Венедиков, Ив. Панагюрското златно съкровище, София 1961, с. 14 и сл., обр. 25 - 34
Маразов Ив. Ритоните в Тракия, София 1978, с. 100 - 109
Китов Г. Панагюрското съкровище. Варна 2006, с. 43-71
Simon E. Der Goldschatz von Panagjuriste – eine Schöpfung der Alexanderzeit. - Antike Kunst 3, 1960, 3 -12 |
| Авторски права: | снимка Н. Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
