Праисторическа и Тракийска цивилизации

ПРАИСТОРИЧЕСКА И ТРАКИЙСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Колекцията „Праисторическа и Тракийска цивилизация” представя културата и достиженията на хората, населявали българските земи в древността. Техните послания са кодирани във формите, цветовете, украсите, технологиите и функциите на изделия и строежи, достигнали до нас и съставящи част от културно-историческото наследство на Република България. Историята на човека започва тогава, когато идеи, умения, технологии и знания се усвояват и предават от поколение на поколение. В Югоизточна Европа този процес се проследява от VІ хил. пр. Хр. насетне. На територията на България са открити и документирани едни от най-бляскавите образци на праисторическата цивилизация. Нейният разцвет е документиран от „златния” некропол край Варна и други обекти, в които обработката на камъка, глината, медта и златото, както и достигнатата степен на абстрактно мислене, изразено чрез символите на властта, бита, войната и религията показват непостигнато другаде обществено развитие.

Тракийският народ се формира на базата на взаимодействието между местното население в Европейския Югоизток с новодошли групи скотовъди от север в началото на ІІІ хил. пр. Хр. През продължилия поне хилядолетие процес между края на каменно-медната (халколитната) епоха (края на V – нач. на ІV хил. пр. Хр.) и ранната бронзова епоха (нач. на ІІІ хил. пр. Хр.) не се забелязват драстични смени на население и противопоставяния, а съхраняване на традиции и постигане на нови технологически умения и знания. Почитта към Природата се персонифицира с анонимната Великата богиня-майка.

През Бронзовата епоха (ІІІ и ІІ хил. пр. Хр.) консолидиращият се тракийски етнос закрепва своята културно-историческа роля на духовен и технологически посредник между Анатолия и Северното Причерноморие, и между Източното Средиземноморие и Централна и Западна Европа. В средата на ІІ хил. пр. Хр. в Средиземноморския свят настъпват промени, които завинаги бележат историята на Европа. Минойската цивилизация изчезва под натиска на ахеите, водени от царе-жреци, които създаван новата Микенска цивилизация. Тракийската културно-историческа среда е типологически сходна с Микенската, но за разлика от нея тя не е засегната от последвалия колапс в края на ІІ и началото на І хил. пр. Хр. в Източното Средиземноморието, довел до загиването на Микенския свят. В средата на ІІ хил. пр. Хр. династическите родове на траките владеят територии около укрепени резиденции и се прочуват като чудесни войни, строители, металурзи, скотовъди, мореплаватели и земеделци. В същото време настъпват промени и в духовността – оформя се тракийската доктрина-вяра-обредност, изградена на равновесието между слънчево-огненото и земното начало, наречена типологически тракийски орфизъм по името на учителя, прорицателя, певеца и царя-жрец Орфей. Тя е базата, върху която се формира тракийската царска идеология, в която владетелят е син на Великата богиня-майка и на нейния Син-Слънце/Огън и тракийската аристократическа култура.

От края на VІ в. Пр. Хр. писмените и археологическите извори свидетелстват за големите и мощни тракийски царства на одриси, гети, трибали и беси. През І в. всички тракийски земи в Югоизточна Европа стават част от Римската империя. Така хилядолетната тракийска духовност, синкретизирана с римо-италийски, малоазийски и семитски традиции, носени от едно пъстро население, постепенно изживява прехода от езичество към християнство. Тази приемственост осигурява богатия античен влог на тракийската култура в ранната византийска култура и в цялото европейско Средновековие.

проф. Валерия Фол, Институт по балканистика с център по тракология, БАН

За да видите цялата колекция моля кликнете бутона "Обекти" по-долу.