|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Некрополи >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/595
|
| Вътрешен номер: | 479 |
| Инвентарен номер: | 1527 РАМ Пловдив |
| Име: | Червенофигурна хидрия |
| Описание: | Хидрията, която е перфектно произведение на класическата вазопис, дело на Художника на Кадмос е нееднократно интерпретирана в научната книжнина. В сцената са видени: Теоксения на Диоскурите , образът на Орфей, нимфата Хризе и моделът на Самотракийските кабирически мистерии. Фигуралният фриз върху раменете на хидрията заема цялото поле. Точно в центъра, посредством две йонийски колони е означено помещение (храм?), в което между два високи тимиатериона са разположени богато украсено легло и маса. Всички поставени върху тях предмети са удвоени. Между леглото и масата се вижда централният тимиатерион. Отляво е изправен брадат мъж с венец, облечен в богато изпъстрен, непрепасан ръкавен хитон (типично жреческо облекло), който свири на китара. Вдясно е изрисувана жена с корона на главата, облечена в препасан пеплос. Ръцете й са вдигнати нагоре с отворени и обърнати напред длани. Над леглото са изписани с бяла боя две големи звезди, символ на Диоскурите. Самите те са изобразени вън от помещението, вляво и вдясно от колоните. С едната си ръка водят конете, от които току що са слезли, а в другата държат по две дълги копия. Облечени са в хламиди, а на главите си носят петасоси. Цялата композиция завършва с фигури на мъж с бръшлянов венец, подпрян на тояга (отляво) и на жена с поднос с плодове (отдясно). Върху стените на хидрията, чрез дорийска колона отново е обособено свещено пространство. Непосредствено до колоната, на висок стол е седнала жена с венец, която държи отворена кутия. Пред нея е изправен млад мъж, с протегната към ларнакса ръка, иконографски напълно сходен с Диоскурите. Зад него пристъпва младеж с пилос и хламида, който държи тояга в дясната си ръка, а с лявата прикрепя преметната през рамото му пътническа торба. Вляво от колоната млада жена донася блюдо и кана. Едва ли може да буди съмнение връзката между двете композиции, ясно заявена от самия художник. Ако обаче мислим за Самотракийските мистерии във връзка с тракийската погребална обредност, то тълкуването на сцената може значително да се обогати. Иконографски и епиграфски паралели позволяват да се предположи, че върху хидрията, избрана за гробен дар за (или от) царствения покойник са изрисувани Орфей и Диоскурите и то като участници в похода на Аргонавтите, още повече, че всички сюжети за рисуваните вази на Художника на Кадмос са от беотийско-тиванския цикъл. Именно Орфей насочва героите към Самотраки за да се посветят в мистериите. Това определя и неговото място в хидрията до Великата богиня майка (жестът на ръцете е недвусмислен) в залата за посвещения. Първи там ще влязат царете - ездачи (анакторес), изравнени в елинската представа с Диоскурите, тъй като чрез близнаците най-ярко ще се предаде цикъла Смърт – Безсмъртие, или казано с езика на тракийския орфизъм Смърт-Ново раждане. Затова всичко поставено върху клинето и масата е удвоено. Тези царе жреци ще изпълнят задачата да въведат поклонниците (в случая един от аргонавтите) в Анакторона, което Художникът на Кадмос е изрисувал в сцената върху търбуха на хидрията. Елка Пенкова 1527 |
| Височина: | 45,5 см. |
| Диаметър: | 34 см. |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | Пловдив |
| Съхранител: | Регионален археологически музей Пловдив |
| Дата на създаване: | края на V в. пр. Хр. |
| Местонахождение: | Пловдив |
| Библиографски препратки: | Филов Б. 1934. Надгробните могили от Дуванлий в Пловдивско, София , 73 - 79.
Лазаров М. 1990. Антична рисувана керамика в България. София, 86 - 88.
Маразов Ив. 1997. Хидрията от Башова могила и мистериите на Кабирите. В: Проблеми на изкуството, 3 - 4, 14 - 29.
Маразов Ив. 1999. Нимфата Хризе. В: Старини. Списание за балканска археология, 1, 22 - 46.
Тачева М. Надгробните могили при Дуванлий, Пловдивско - родов некропол на Одриската царска династия на Терес (5. - 4. в. ). В: Надгробните могили в Югоизточна Европа, В. Търново.
Пенкова Е. 2005. Дионисовата обредност в некропола от Дуванлий, Studia Archaeologica Universitatis Serdicensisq supl. IV. Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. София, 563 - 581. |
| Авторски права: | Снимка Николай Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
