|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Предмети >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/549
|
| Вътрешен номер: | 22 |
| Инвентарен номер: | Б 460, РИМ Враца |
| Име: | Каничка |
| Описание: | С издължено тяло, висока цилиндрична шийка, профилирано устие и дръжка, завършваща с пластична палмета. Широк фигурален фриз заема цялата повърхност. Три пъти е възпроизведена една и съща батална сцена. За да означи единият от участниците тракийският майстор безспорно се е водил от стандартния за времето иконографски тип на Херакъл. Елинският герой е млад, безбрад, гол, характеризиран с неизменните си атрибути – боздуган и лъвска кожа. Смущаваща е обаче позицията, която трибалският торевт е отредил на непобедимия елински херой – той като че ли иска да избяга от полесражението, подгонен от тримата си противника. Втората фигура, която вероятно е и основната в композицията е обект на дискусии в научната литература - авторите разпознават в нея Амазонка или Аполон. Тя е с къса (или прибрана на кок коса), облечена в къс безръкавен хитон, закопчан с кръгла аграфа и над него мантия, развяваща се над лявото рамо. С десния си крак изблъсква Херакъл, който се защитава, а в ръцете си държи дълго копие, с което всеки момент ще прободе героя в слепоочието. Между двата образа е изправен рогат грифон, чиито предни лапи са на главата на героя, а зад втория персонаж е изобразено протоме на кон. Сцената се вписва идеално в т.н. “хиперборейска интерпретация” на Ив. Венедиков. Ако противник на Херакъл, символ на елинския дух, е хиперборейският Аполон, почитан от трибалите, то внушението може да се свърже не само с тракийската вяра, но и с политическата обстановка през 70-те и 60-те години на ІV в. пр. Хр. През 376/375 г.пр.Хр. трибалският цар Халес, съвместно с одрисеца Котис І предприемат военен поход срещу Абдера. Променяйки популярната в северното Причерноморие схема “Борба на Херакъл с Амазонка”, тракийският майстор възпроизвежда конфликта в идеологическа среда, в която северният Аполон сразява общоелинския херой. Предварителното разиграване, или както е в случая – символното означаване на бъдеща победа е не само допустимо, то е задължително за етносно-държавната идеология. Богинята трябва да бъде “умилостивена” чрез човешката жертва, за да се гарантира не само победата в конкретното сражение, но и продължението (или по-точно възобновяването) на живота на владетеля. Елка Пенкова |
| Височина: | 14,3 см. |
| Диаметър: | 7,6 см. |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | Враца |
| Съхранител: | Регионален исторически музей Враца |
| Дата на създаване: | І пол. на ІV в. пр. Хр. |
| Местонахождение: | Враца |
| Библиографски препратки: | Venedikov Iv. 1989. The Hyperboreal deities in the Thracian Paantheon. In: The Rogozen Treasure. Sofia, 74 - 76.
Marazov Iv. 1996. The Rogozen Treasure. Sofia, 192 - 206.
Рабаджиев К. 1996. Херакъл и Хиполита. Към интерпретацията на каничка № 154 от Рогозенското съкровище. В: Археология, 2 - 3, 64 - 72. |
| Авторски права: | Снимка Николай Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
