|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Предмети >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/235
|
| Вътрешен номер: | 187 |
| Инвентарен номер: | ІІ 361, РИМ Русе |
| Име: | Каничка-ритон, детайл |
| Описание: | Третата централна фигура в композицията, респективно в Отвъд, е брадат мъж с бръшлянов венец и развяващи се ленти на главата, същите като тези на Дионис/Загрей. Той е седнал върху обърната амфора и лъвска кожа и държи ритон с протоме на грифон и фиала. До него танцува втори Ерос с бръшлянов венец с развяващи се ленти и превързана за лявата ръка лента, а ниско долу се вижда силен, свирещ на двойна флейта. В горния фриз са представени силен с мех за вино на гърба, подпиращ се на тирс и танцуващ млад сатир с тирс в дясната ръка. Във фигурата на седналия мъж е разпознат силен, Херакъл или легендарният гетски цар-жрец и бог Залмоксис. Обърнатият с устието надолу съд е символ на Смъртта и Отвъдния свят, на богове, свързани с мъртвите, или на хтонични демони. В Дионисови сцени върху рисувани вази обаче по този начин е представен и Херакъл. Атрибуирането на персонажа и позицията му в композиционната схема (= на мястото в обреда) напълно го изравняват с Дионис (вярвания Бог). Метафората “Херакъл – старият Силен/Учител на Дионис” е много добра за да означи “божествения антроподемон, т.е. δαίμων –а, превърнал се (и възприеман) като θεός (бог). Възможно е гетските царе и аристократи да са виждали във фигурата Залмоксис, тъй като според Херодотовия текст (IV 94. 1) те вярвали, че умрелият ще отиде при демона/бога Залмоксис, защото са посветени от него и в него. Елка Пенкова |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | София |
| Съхранител: | Регионален исторически музей Русе |
| Дата на създаване: | І пол. на ІV в. пр. Хр. |
| Местонахождение: | София |
| Библиографски препратки: | Иванов Д. 1975. Сребърно съкровище от с. Борово, Изкуство, 3-4, с. 14-21
Маразов Ив. 1986. Каничката-ритон от с. Борово и култът към Кабирите, Изкуство, 5, 46 – 52.
Венедиков Ив. 1992. Раждането на боговете. София, с. 242 - 253.
Penkova E. 1994. The Thracian Dionysus and the Belief in Immortality. In: Offprint from Baom XV, 231 – 252.
Стоянов Т. 1999. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Първи академични четения в памет на академик Гаврил Кацаров. Seminarium Thracicum 3, с.77-91. |
| Авторски права: | Снимка Николай Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
