|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Светилища >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/232
|
| Вътрешен номер: | 191 |
| Инвентарен номер: | |
| Име: | Кабиле. Скално светилище-обсерватория на акропола |
| Описание: | Дългогодишните археологически проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната скалиста част на възвишението "Зайчи връх" разкриват, че основните му съоръжения са концентрирани около скално-изсечен паметник в основната скала. Паметникът по всяка вероятност е много по-древен от античното селище, превърнато днес в музей на открито. Според В. Велков (1982) "...това е най-древното светилище – скала с релефно изображение на Великата майка на боговете (Кибела), по късно Артемида. Откри се друго изображение (високо около 0,40 м) на Артемида Фосфорос от тип, известен от монети на Кабиле. В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозен ритуал". Малко по-късно, през 1986 г. Д. Съселов публикува своя хипотеза за възможно астрономическо използване на връхната част на скалното светилище "Зайчи връх". По-късно на светилището са извършени археоастрономически проучвания и от д-р Алексей Стоев и екипа му, чиито очертават историята на светилището като обсерватория. Скално-изсеченото паметник се намира на източната част на възвишението "Зайчи връх". Двуглавият скалист връх доминира над местността и е единственият, който се извисява в ямболското поле. Във връхната си част скалите са подравнени и обработени, като в тях са издълбани две взаимно перпендикулярни траншеи с променлива дълбочина и по този начин масивът е придобил специфична кръстообразна форма. Ориентацията на траншеите е по направлението на четирите световни посоки, като точността на съвпадение по азимут с тях е ±30'. Траншеята, ориентирана по оста изток – запад е с дължина 12 м, а тази ориентирана по оста север - юг – 15 м. От централната част на кръста се открива поглед към линията на местния хоризонт, която от североизток до югозапад е изключително равна. За наблюдател, намиращ се в скално-изсечения паметник "Зайчи връх", отстоянието на далечния хоризонт е 4 – 8 км. Неговата височина над линията на математическия хоризонт е средно около 1°. По стените на траншеите и хоризонталните участъци са разположени подравнени малки площи с различни размери. Най - интересна от всички е тази, която се намира в мястото на пресичане на траншеите. По мнението на В. Найденова 1982 именно тук се намира барелефното изображение на богинята Кибела. В западната част на светилището, до траншеята изток - запад се разкриват основи на постройка от едри ломени камъни във формата на квадрат. На юг, в далечината, по направление на траншеята север - юг, се виждат една зад друга две могили. При археологически сондажи, във връхната им част са открити големи количества дървесна пепел. Географските координати на скално-изсечения паметник – географска ширина, географска дължина и надморска височина - са определени с точност 1" (една дъгова секунда), както следва: φ = 42° 25' 36", λ = 25° 37' 53" и h = 256,7 m. Геометрията на пространственото разположение на скално-изсечения паметник "Зайчи връх" показва точно съвпадение на правата, свързваща изгревите на Слънцето в точките на пролетно и есенно равноденствие с траншеята, ориентирана по оста изток – запад. Проекцията на главния меридиан в мястото на наблюдение съвпада с траншеята, ориентирана по оста север – юг. Релефното изображение на Великата богиня-Майка е със североизточно изложение. Скалата, разположена диагонално на изображението на Кибела, е изкуствено подравнена. Правата, която свързва релефа-изображение с линията на хоризонта е с наклон 0°. Следователно, първите слънчеви лъчи могат да огряват изображението на Кибела всяка сутрин в периода от пролетното до есенното равноденствие (т. е. по време на полугодието на вегетацията). В периода "есен – зима" релефът е закрит при изгрева на Слънцето от южната стена на източната траншея и практически не се огрява. Моментите на изгрева на Слънцето в дните на равноденствие се определят най-точно когато наблюдателят е в края на траншеята, ориентирана по оста изток-запад. Тогава ъгловият размер на сечението на траншеята е най-малък - приблизително 1°. Тъй като ъгловият размер на Слънцето е средно 30', можем да кажем, че посредством траншеята изток – запад, древният наблюдател е имал възможност да определя настъпването на равноденствията с точност ±1 ден. |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | с. Кабиле, Ямболско |
| Съхранител: | |
| Дата на създаване: | в периода 2000 -1500 г. пр. Хр. |
| Период на създаване: | Бронзова епоха |
| Местонахождение: | с. Кабиле, Ямболско |
| Библиографски препратки: | Велков, В. Кабиле. Местоположение, проучвания, извори. – В: Кабиле, том 1. София, 1982.: 7-17
Найденова, В. 1982. Култове и божества в Кабиле. – В: Първи национален симпозиум „Кабиле". Поселищен живот в Тракия. Ямбол: 126-140
Съселов, Д. Отражение на астрономическите знания в тракийското скално светилище "Зайчи връх". – В: Поселищен живот в Тракия, ІІ, Ямбол, 1986
Stoev, A. – Varbanova, Yu. Positional Systems for solar and lunar observations in the archaic cultures in Bulgaria, In Astronomical Traditions in Past Cultures. – In: Proceedings of the First Annual General Meeting of the European Society for Astronomy in Culture (SEAC), Smolyan, Bulgaria, 31 August - 2 September 1993, Sofia, 1996: 93-100
Radoslavova, T. – Stoev, A. Astronomical traces in ancient rock monuments in Bulgarian lands. – In:Colloquia Internationale Archaeologia a Astronomia, eds. G. Romano and G. Traversari, Rome, 1991: 176-179
Стоев, А. – Върбанова, Ю. Археоастрономическо проучване на тракийското скално светилище "Зайчи връх". – В: Поселищен живот в Древна Тракия, Ямбол,1994: 426 – 434
Фол, В. Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността. София, 2007. |
| Други ресурси: | http://godsun.thracica.com/galeriya/categoriya/kabile
http://godsun.thracica.com/article/kabile.-literatura |
| Авторски права: | Снимка Чавдар Стойчев, текст Валерия Фол |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
