|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Предмети >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/226
|
| Вътрешен номер: | 21 |
| Инвентарен номер: | ІІ 361, РИМ Русе |
| Име: | Каничка-ритон |
| Описание: | Най-интересният и символно натоварен съд от Боровското съкровище е яйцевидната каничка-ритон с фигурална украса, разположена в три фриза, които опасват цялата й повърхност. Торевтът е успял да помести 15 фигури върху вазата, без това да създаде дори и най-слабо усещане за претрупаност, което е добър атестат за великолепната му работа. Фризовете са разграничени един от друг с релефни линии. Средният е значително по-голям и е с по-едри фигури, което дава основание да се смята, че той съдържа централната сцена. Върху горния фриз е представено вакхическо шествие, в което участват девет фигури - свирещи и танцуващи вакханки, силени и сатири, а в центъра, точно над кратера, са изобразени двойка мъж и жена. Върху фриза около отвора на дъното на съда са изобразени три водоплаващи птици (лебеди).По протежение на шийката на каничката е разположен надпис: ΚΟΤΥΟΣ ΕΞ ΒΕΟ При разчитането на сцената, разгърната върху каничката-ритон повечето автори се придържат към Дионисовата интерпретация, което е резонно, тъй като присъствието на Дионисови елементи в нея е силно застъпено. Свързването й с култа на Кабирите в Тракия от Ив. Маразов разшири кръга на възможното научно дирене. Вероятно мястото, което обединява цялото действие е означено чрез богато орнаментирания кратер, който е поставен пред чучур с форма на лъвска глава. Предназначението му е ясно - в него се смесва, пази, скрива “свещената напитка”, от която всеки участник в мистерията трябва да вкуси. Възможно е така да е предадено и “извирането” на свещената течност от недрата на земята (планината), т.е. тя е дар от самата Велика богиня майка. Изворът обаче може да бъде и вход към отвъдния или божеския свят, които в Дионисовата вяра са смислово равнозначни. Вероятно чрез лъвската глава и кратера, който често е използван и в погребалната обредност, са изразени и двете идеи. В такъв случай фризовете предават двата свята във вертикалния космогоничен модел - горе е този на живите, а долу е отвъдният и тъй като в орфическата вяра те не са разделени, между тях има път, по който вероятно са поели мъжът с тирса и жената от шествието. Зад тях се вижда вакханка с нож в дясната ръка нож и с част от разкъсано животно в лявата. По този начин се изобразява Дионисовия обред диаспарагмос. С гръб към кратера е изправен Ерос, който държи в дясната си ръка каничка, а с лявата поднася фиала на седнала вдясно от нея богиня с дълги разпуснати коси. Той е с привързана на гърдите лента (колан?), означен по същия начин като лентата (колан ?) в ръцете на богинята. Елка Пенкова |
| Височина: | 19 см. |
| Диаметър: | 10,3 см. |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | София |
| Съхранител: | Регионален исторически музей Русе |
| Дата на създаване: | І пол. на ІV в. пр. Хр. |
| Местонахождение: | София |
| Библиографски препратки: | Иванов Д. 1975. Сребърно съкровище от с. Борово, Изкуство, 3-4, с. 14 - 21.
Маразов Ив. 1986. Каничката-ритон от с. Борово и култът към Кабирите, Изкуство, 5, 46 – 52.
Венедиков Ив. 1992. Раждането на боговете. София, с. 242 - 253.
Penkova E. 1994. The Thracian Dionysus and the Belief in Immortality. In: Offprint from Baom XV, 231 – 252.
Стоянов Т. 1999. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Първи академични четения в памет на академик Гаврил Кацаров. Seminarium Thracicum 3, с.77-91. |
| Авторски права: | Снимка Николай Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
