|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Селища >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/170
|
| Вътрешен номер: | 29 |
| Инвентарен номер: | |
| Име: | Медни рудници в местността Ай бунар, Старозагорско |
| Описание: | Местността Ай бунар е разположена на 8 км северозападно от Стара загора - горист терен, през кйто тече р. Сазлийка. Повърхността на рудното тяло е на 330 – 400 м надморска височина. Рудното тяло в посока североизток - югозапад е с дължина 1,5 км и пресича три хълма – Хасанов трап, Малка Тумба и Чаирлишка Усойна. На определени участъци рудата излиза на повърхността във вид на окислени минерали – малахит и по-рядко азурит. Върху хълмовете са установени 11 рудни разработки. Те са тип кариери с ширина от 0,5 до 10 м и дълбочина от 2 до 18-20 м. Около и в разработките са открити керамични фрагменти, сечива от кост и камък, останки от погребения на починали или загинали рудари, които се отнасят към халколита. След изчерпване на рудата галериите и траншеите в Ай бунар са били запълнени преднамерено с тонове пръст и камъни. Този ритуален акт е бил извършен, за да бъдат затворени наранените недра на земята – акт на почит към Богинята майка – да се закрият раните й, за да роди отново и бъде съхранена тайната на занаята. Рудодобивът, металургията и металообработката са първите истински занаяти в историята на човечеството. Първите метали употребявани от човека са мед и злато. Рудните разработки в м. Ай-бунар, Старозагорско, Рудна глава до Ниш и др. свидетелстват за добив на голямо количество мед, разпространявано в обширния ареал на Балкано-Карпатската металургична провинция – първата и най-активна зона в света, възникнала през 5 хил. ВС. През втората половина на халколита мед е била добивана от около 60 рудника на българска територия и от находища, разположени в европейска Турция, Сърбия и Гърция. Рудните находища са три вида – открити (в местността Ай бунар и с. Тъмянка, Старозагорско и Върли бряг, Бургаско), шахтово-галерийни (при с. Хрищени, Старозагорско) и гнездови (с. Зидарово, Странджа). Някои от рудниците поразяват с размерите си – например в м. Върли бряг, Бургаско са проучени кариери, които се проследяват в продължение на няколко километра, други кариери достигат на дълбочина до 100 м. Рудодобивът и металообработката, практикувани сезонно през пролетта и лятото, изискват специална организация на дейностите: откриване и разкриване на рудната жила, нагряване, охлаждане, разпукване на скалата, натрошаване и сепариране на рудата и нейното смилане, промиване и претопяване. Съпътстващи дейности са осигуряването на дървен материал за крепежи в галериите и за производство на дървени въглища за пещите, направата на сечива от камък и кост, осигуряване прехраната и т.н. Направените изчисления сочат, че в добивът на медна руда в м. Ай-бунар са били ангажирани над 3000 мъже, дошли тук от различни селища в района. Успешната реализация на рудодобива и металургията очевидно е изисквала строга организация и схема на разделение на труда: миньори, металурзи, ковачи и майстори златари и обслужващ контингент – дървари, копачи, каменоделци, както и хора, осъществяващи търговския обмен на металите. Средно статистически броят на жителите на едно селище от халколита не е надхвърлял 200 души. От тук трябва да се направи извода, че в района на Странджа са се събирали (едва ли доброволно) хиляди хора (предимно мъже) от различни селища и райони, които са осъществявали рудодобива и са го транспортирали до съответните производствени центрове. Мая Аврамова |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | местността Ай бунар, Старозагорско |
| Съхранител: | |
| Дата на създаване: | 5 хилядолетие пр. Хр. |
| Период на създаване: | късен халколит |
| Местонахождение: | местността Ай бунар, Старозагорско |
| Библиографски препратки: | Черных Е. 1978. Горное дело и металлургия в древнейшей Болгарии, София
Димитров К. 2007. Медната металургия по Западния бряг на Черно море /средата на V – началото на ІV хил. пр. Хр./ - Автореферат на дисертация за научна степен „Доктор”. |
| Авторски права: | снимка Николай Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
