|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Селища >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/158
|
| Вътрешен номер: | 15 |
| Инвентарен номер: | |
| Име: | Археологически обекти при с. Драма, община Тунджа |
| Описание: | Селото е разположено в долината на р. Калница, десен приток на р. Тунджа, в подножието на източните Манастирските възвишения – северни склонове на Сакар планина. В землището на селото са регистрирани редица археологически обекти от праисторическата, античната и средновековната епохи. По Изследователски проект “Драма” (Саарландски университет, Германия, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Исторически музей Ямбол) в периода 1983-2001 г. са проучени три обекта: Многослойно селище Драма – Герена - на десния бряг на р. Карница, на 300 м южно от тел Мерджюмекя. Върху селището са били издигнати три антични надгробни могили. Културният пласт съдържа останките от три строителни хоризонта от ранен, среден и късен неолит - 6 хил.пр. Хр. Проучени са жилища с правоъгълен план. Промяната на формите и орнаментацията на керамиката от късния неолит показва, че последното селище е построено от заселници, дошли с втората колонизационна вълна от анатолийската област. Керамиката от неолитното селище показва тесни връзки с обекти от Европейска Турция и Анатолия. Стратиграфията на селището е сравнима с тази на селището Ашагъ пънар до гр. Къркларели, европейска Турция. Селищна могила Драма – Мерджумекя - на десния бряг на р. Калница. Халколит: Културният пласт съдържа останки от 4 строителни хоризонта, отнесени към култура Караново V и Караново VІ – 5 хил. пр. Хр. Установената планировка на селищата, строителните прийоми на сградите и откритите в тях находки дават възможност да се направи сравнително пълна реконструкция на бита, икономиката, занятията и социалната стратификация на обществото, обитавало района. Специално внимание заслущава проучената фортификационна система на селището, която се състои от сложна система от ров, ями и валове, многократно прокопавани и обновявани. През финалния етап от халколита на селището е било изградено култово съоръжение – правоъгълен глинен подиум с размери 3 х 4,40 м, ограден със стена от север, от югозапад към него води рампа, а вдясно и вляво са вкопани две вани. Близо до подиума е проучена правоъгълна сграда с две помещения и огнище. Около подиума и сградата са регистрирани 26 каменни струпвания, под които са открити депонирани керамични съдове, начупени предмети на култа и животински кости. По това време е бил запълнен и рова на селището. Култовото съоръжение се интерпретира като акт на сакрализация на напуснатото селище. Бронзова епоха: Останки от ранната бронзова епоха (култура Черна вода ІІІ) са регистрирани на източния склон на селищната могила - проучени са сграда и ями, чието съдържание ги свързва с металургично производство. Към средна бронзова епоха (2 хил. пр. Хр.) се отнася проученото светилище под открито небе. То представлява овален ров (рондел) с широк 3,80 м вход от югоизток, който затваря пространство с размери 41 х 39 м. От външната страна на рова, близо до входа са разкрити основите на голяма правоъгълна сграда, в която са били направени 13 ями, разположени в четири редици. В основите на рова и в ямите, оформени във вътрешното пространство регулярно са били извършвани приношения. Депониранията съдържат натрошена керамика, пълни със зърно цели съдове, тежести за стан и прешлени за вретено, животински кости, опожарени жилищни мазилки, камъни. В яма, изкопана почти в центъра на сакралното пространство, са били заровени два боздугана от еленов рог. В ямите са открити и обгорели глинени фрагменти от три антропоморфни фигури с височина около 1,50 м. и бичи рога – част от регулярно подновяваната пластична украса на сградата. Подобни светилища – рондели са проучени в Юрганджийската селищна могила при с. Коньово, Новозагорско, при с. Черна гора, Чирпанско, селищна могила Казанлък, селищна могила при с. Веселиново, Ямболско. Те се отнасят към фаза ІІІ от ранната бронзова епоха. Драма - Кайряка – проучени обекти върху платото, югоизточно от селото: - Средна бронзова епоха - гроб 27 - Късна бронзова епоха – фрагменти рисувана късномикенска, сива минойска керамика и глинена шпула с надпис на Линейно писмо А - Ранно желязна епоха – ямно светилище; в една от ямите е открит скелет на куче - Тракийско светилище - Биритуален некропол от римската епоха (1 – 5 в.). Мая Аврамова |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | с. Драма, община Тунджа |
| Съхранител: | |
| Дата на създаване: | 6 хилядолетие пр. Хр.- 5 в. сл. Хр. |
| Период на създаване: | неолит, халколит, бронзова епоха, ранножелязна епоха, римска епоха |
| Местонахождение: | с. Драма, община Тунджа |
| Библиографски препратки: | Лихардус Я. А. Фол, Л. Гетов,Ф. Бертемес, Е. Ехт, Р. Катинчаров, И. Илиев 2001. Изследвания в микрорегиона на с. Драма (Югоизточна България) 1983 – 1999 г., София Лихардус Я., И. Илиев 2004. Относителна хронология на неолита и халколита в микрорегиона на Драма и връзките му с Централна Тракия – в: Праисторическа Тракия, Стара Загора, 26-45. |
| Авторски права: | снимка Николай Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
