|
|
Bulgarian Heritage >
Златни Страници от Българското Възраждане >
Братя Миладинови >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/15
|
| Вътрешен номер: | 6 |
| Инвентарен номер: | MILPES_02 |
| Име: | МАРКО КРАЛЕВИКИ БОЛЕН СЕ КАИТ И СЕ ИСПОВЕДВИТ |
| Вид: | народна песен
ръкопис |
| Текст: | Поболил се Марко Кралевике, що си лежал токму три години, от нищо се иляч (1) не на’ож’ал. И му рече негва стара майќа: “Ай ти, Марко, ай ти, синко милий; не си болен, синко, от господа, тук си болен, синко, от гре’о’и, да ти викна попой (2), ду’овници, лепо да се синко исповедиш, да си кажиш твоите гре’о’и!” Що ми викна (3) до девет попо’и и попо’и Маркое (4) му велет (5): “Кажи, Марко, твоите гре’о’и!” Тога велит марко Кралевике: “А егиди попой, ду’овници! Я си имам големи гре’о’и. На пра’ина (6) люгйе сум загубил (7), многу майќи я сум си изгорил (8); ама еден греф с’има (9) най-голем. Кога пойдоф во Арапска земя, се биефме со църни арапи, арапите беа по кютии (10), мие ние си (11) ‘и (12) надолифме. Бог я (13) убил една стара баба, що големий марифет (14) им каза. Извадо’е нивни (15) остри сабьи и позими ни ‘и нареди’е (16), исеква’е от койньи китици (17), ‘сем юнаци живи не фати’е (18), не фарли’е во темна зандана (19). Кой си умре, кого пущие; я си лежеф до девет години, я не знаеф ни лето, ни зима. Цар имаше една мила керка, мила керка арапка девойќа. Кога беше лето со цвекиня (20), ми даваше (21) п’една киска (22) цвеке, ми велеше арапска девойка: “На ти, Марко, и ти да разбериш, от’ (23) йе сега лето со цвекиня!” Кога беше ?има со снего’и, ми да’аше грутка (24) снего’ита: “На ти, Марко, и ти да разбериш, от’ йе сега зима со снего’и.” Се почудиф тога що да чина, как д’излеза от темна зандана. Я измамиф арапка девойќа: “Извади ме, арапка девойке! Извади ме от темна зандана, ке те земам за млада не’еста!” Се измами арапка девойка, ме изваде от темна зандана, кога беше царот на ло’енйе (25), на ло’енйе во гора зелена. Та си зеде до три добри койни, и си зеде три то’ари (26) азно. Си я качиф зад себе на койня; побегнафме во Прилепско поле. Се застоаф (27) покрай бла чешма да пиеме една студна вода (28). Се опулиф (29) в арапка девойка, кога видоф пусто (30) лице църно, лице църно, пусти зъби бели, и ми дойде грозно (31) и не’арно; търгнаф сабя, йе пресекоф гла’а. Тие ми се големи гре’о’и. Кешки неа (32) да я не загубеф, да донесеф во моява (33) кукя, при моята стара мила майка, да я държеф како мила сестра, ке йе найдеф другар (34) спроти неа, да не стореф големи гре’о’и. Я не знаеф во темна зандана, ни кога ми сънце угревяше, нито сънце, нито месечина; яс (35) не знаеф ни зема, ни лето. Тая мене дома ме донесе, а я неа на път я загубиф. Тие ми се големи гре’о’и.” Си стана’а деветте попо’и, му пеа’е свети ванглия (36), му пеа’е простени (37) молитви, го пеа’е (38) три дни и три ноке; го фатило марко сон да спиет. Кога от сон ми се разбудило, малу стана колку (39) да ми седнит, по малу (40) с марко оздра’ило. |
| Бележки: | 1) тур. - лекарство; 2) попо’й - попо’и - попови, сокращение ради стиха; 3) викам, викнаф, ке викнам. Здесь викна в единств<еном> числе, хотя и равносильно нашему “ну и позвали”. 4) Дательный падеж с пропуском буквы “в”. 5) Вместо велеет - говорят; 6) напрасно, невинно, о таких людях, которые были в смоем праве; 7) загубвам, загубиф, сум загубил (многокр<атный>), ке загубам - загублю, ке загубвам - буду губить; 8) в смысле опечалил; 9) си има - имею себе - общеупотребительный вид спряжения с личным местоимением. Что до окончания глаголов в настоящем времени, то има или имам - равнозначущи. 10) робкий, трусливый; 11) мие ние си - мы мы себе. В одних местах мы говорится мие, в других - ние, но оба рядом составляют идиотизм. 12) их - вместо ги; 13) иногда, в другой раз; я - винительный падеж местоимения она - ее. Бог я убил - клятва. 16) наредиха - 3 лицо множ<ественое> ч<исло> прош<едшее> врем<ени> - нарежам, наредвам, наредих, ке наредам - поставить кого-либо или положит что-нибудь рядом. 17) сечам, сечеф (продол<жинелное> исеквеф, пресеквеф, !?! совер<шенный вид> пресекоф, пресечвеф - (многокр<атный>), ке сечам - здесь значит перерезали; что? - китицы - копыта, у кого? - от кони, у лошади. Сем - странно, обыкновенно говорится седум - седмь, семь. 18) не фатие - нас схватили; 19) тур. темница.; не фарлие (фарлиха) - нас бросили; 20) лето со цвекина - лето с цветами; 21) давам - даю, давам - давлю; 22) китам убираюсь (в наряд); китка - пук цветов; 23) оти - вместо че - взято с греч. пфй; 24) комок, также грутка от земя; 25) лоение - ловля, лов, охота; 26) то’ар - товар, собствено вьюки; азна - хазна - сумма денег; 27) се застоаф - остановился - стоям, стоеф, ке стоям, се застовям, се застоиф, се застоаф, се застовьяф, ке се застоим; 28) една вода, едно кафе, еден чубук; 29) пулям, пулеф, се опулиф, ке пулям - ке гледам - гляжу, оглядываюсъ; 30) в смысле к?ятвы; 31) в смысле дрожать, иметь оскому; 32) тур. - пусть, лучше бы; 33) ва, ова - равносильно члену та, только говоря о месте близком к говорящему, близком по расстоянию или по принадлежности; 34) ке е - я ей бы; другар - товарщ в смысле мужа; 35) яс - я, аз; 36) пеае - читали святые евангелия, читать не только на разпев, но и обыкновенным способом - пеам, пееф, ке пеам. 37) для прощения - отпустительные; 38) го пеае - форма равнозначущая отпевать его - вместо петь тад ним. 39) стана малу колко - привстал настолько, чтобы сесть; 40) постепенно. |
| Публикувал: | Институт за български език при БАН |
| Тематика: | Юнашка |
| Записана: | 1859 |
| Регион(Местност): | Вардарска Македония |
| Издател: | Bulgariana |
| Архив: | Измаил Иванович Срезневски |
| Период на създаване: | 19 век, Български ренесанс |
| Библиографски препратки: | Лиляна Минкова, Лучия Антонова-Василева. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София, 2008. |
| Авторски права: | Институт за български език при БАН |
| Доставчик на информация: | Институт за български език при БАН |
|
