|
|
Bulgarian Heritage >
Праисторическа и Тракийска цивилизации >
Съкровища >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/148
|
| Вътрешен номер: | 46 |
| Инвентарен номер: | НАИМ, инв. №№ 3193 – 3204 |
| Име: | Съкровище от Вълчитрън |
| Описание: | Находката е открита случайно през 1924 г. в землището на с. Вълчитрън, Плевенско. Състои се от 13 предмета – триделен съд, кантаросовиден кратер (съд за смесване на вино с вода), четири киатоса (чаши) и седем диска (капаци). Вероятно е открит само един дял от ервиза. Части от капаците са отрязани от откривателите и сега липсват. Изказано е предположението, че съдовете към капаците са били подобни на котли, изработени от бронз или дърво. Съдовете са изработени от злато с естествени примеси на сребро, мед и желязо. Интересен е въпросът за произхода на златото. През 2 хил. пр. Хр злато е било добивано от залежите до Слатина, Зайчарско в Източна Сърбия. Въз основа на спектрален анализ на някои находки от Европа, направени от А.Хартман, може да се направи най-общия извод, че златото от съкровището има карпато-дунавски произход. При изработката на предметите са приложени различни технически прийоми: отливане в отделни калъпи и преди да бъдат монтирани, са били допълнително дооформяни на струг; някои детайли са били изчуквани върху матрици; техника инкрустация на метал върху метал и пр. При оформянето на дъната на киатосите е бил употребен примитивен струг. При украсата на големите дискове и тройния съд са използвани за някои елементи и украса кехлибар, бронз, електрон и сребро. Съдовете представляват церемониален сервиз, употребяван от царя- жрец при обреди в чест на Великата богиня мака и нейния син Слънцето. Заравянето на част от сакралния сервиз представя ритуал, при който то се изважда от употреба и се отдава чрез трезориране на света на божеството. „Съкровището представлява царско-жречески култов сервиз. Определянето на находката като обреден реквизит се дължи на анализана триделния съд. Образуван от три успоредни капковидни съдчета, съединени с извититръби от електро така, че течността да минава от едно в друго и обратно. Издутите страни на съдчетатаса свързани с дръжка от електрон сформа на тризъбец; изгубените похлупаци могат да се възстановят като водоплаващи птици – символ на захождащото слънце, което докосва водата преди да се скрие. Съдът служи за възлияния със свещена течност, които обредно се извършват от владетеля.” (Фол 1990:60-61). Росица Филипова |
| Тегло: | 12, 425 кг |
| Публикувал: | Институт за балканистика с Център по тракология |
| Регион(Местност): | София |
| Съхранител: | Национален археологически институт с музей при БАН |
| Дата на създаване: | 14 – 12 в. пр. Хр. |
| Период на създаване: | късна бронзова епоха |
| Местонахождение: | София |
| Библиографски препратки: | Миков В. 1958. Златното съкровище от Вълчитрън, София
Бонев А. 1988. Тракия и Егейския свят през втората половина на ІІ хилядолетие пр. н.е., Разкопки и проучвания, ХХ, София
Фол А. 1990. Политика и култура в Древна Тракия, София, 60-61.
Фол А. 1997. История на българските земи в древността до края на ІІІ в. пр. Хр., София, 93-94.
Фол В. 1993. Скалата, конят и огънят, София, 80 - 83
Venedikov I. 1987. The Vulchitrun Treasure, Sofia |
| Други ресурси: | godsun.thracica.com/library/publication/20 |
| Авторски права: | снимка Николай Генов |
| Доставчик на информация: | Институт за балканистика с Център по тракология |
|
