|
|
Bulgarian Heritage >
Златни Страници от Българското Възраждане >
Братя Миладинови >
Моля, използвайте този идентификатор за цитиране или линк към този публикация:
http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/13
|
| Вътрешен номер: | 14 |
| Инвентарен номер: | MILPES_01 |
| Име: | МАРКО И ДЕТЕ ДУКАДИНЧЕ |
| Вид: | народна песен
ръкопис |
| Текст: | Седнал Марко с майка да вечерат, над него е дзвезда (1) Вечерница и йа (2) ‘ворит (3) Марко Кралевике: “А егиди дзвездо Вечерницо! Ти ми стоиш мошне (4) нависоко, тебе нещо я ке (5) те опитам, Ти си молям пра’у да ми кажиш; али негде имаш догледано да се найдит по-ютак от мене?” И му зборвит дзвезда Вечерница: “Ай ти (6) тебе, Марко Кралевиќе! Ако сакаш пра’у да ти кажам, да си зе’иш твоя бърза койня (7) та са пойдиш земя (8) Дукадинска (9), тамо имат дете дукадинче дете ми имат седум години, седум пъти по-юнак от тебе.” Тога Марко ми се насме’ало. Тога велит негва стара майка: “Що се смеиш мои мили синко! аль се смеиш со моята старос аль се смеиш со твоя не’еста (10) аль се смеиш со твоето дете?” Тога велит Марко Кралевике: “Не гибай (11) ме, майко, що се смеам, път си имам сега яс да одам (12) яс ке ‘одам земя Дукадинска; тук’ извади (13) моя бърза койня.” Тога явна (14) негва бърза койня; първи петли дури (15) пропеали, Църно море Марко го препливал; дури ми се зора обзорила, ми излезе край бели друмо’и (16). Тамо найде три млади орачи и им рече Марко Кралевике: “Добро уутро, три млади орачи! ке в’опитам, да не ме мамите (17); къде (18) седит (19) дете Дукадинче, що ми било от седум години?” Му реко’е три млади орачи; Ай ти тебе, незнаено делио (20)! Сами му си куки (21) познавает, стре’и му се бисер (22) поднизани, а бедени (23) от жълта дуката (24), вити порти му се челико’и (25) а иреци (26) му се мраморлии.” Пойде Марко на него’и порти, едтош клюквит (27), два пъти виквит: “А излези, дете Дукадинче! Да те вида ти що дете ми си, да ти видам твоя юнащина!” Му излезе дете Дукадинча: “Ай ти тибе, незнаена делио, адет (28) немам во нашава земя, приятели на път да причеква (29) Марко Крал вики и д‡те Дукадинче Седналъ Марко съ майка да вечератъ, надъ него е дзв‡зда (1) вечерница; и ‡ (2) (г)воритъ (3) Марко Кралевике: “А егиди дзв‡здо вечерницо! ти ми стоишъ мошне (4) навысоко, тебе нещо я ке (5) те опытамъ; ти си молямъ пра(в)у да ми кажишъ, али негд‡ имамъ догледано, да се найдит по юнакъ отъ мене?” И му зборвитъ дзв‡зда вечерница: “Айти (6) теб‡ Марко Кралевике, ако сакаш праву да ти кажамъ, да си зе(м)ишъ твоя бърза койня (7), та да пойдишъ земъ™ (8) Дукадинск™ (9)! Тамо иматъ д‡те Дукадинче Д‡те ми иматъ седумъ годины, седум п™ти по-юнакъ отъ тебе.” Тога Марко ми се насм‡(х)ало. Тога велитъ негва стара майка: “Що се см‡ишъ мои милый сынко? алъ се см‡ишъ со моI™-т™ старосъ, алъ се см‡ишъ со твоI™ неест™ (10), алъ се см‡ишъ сотвое-то д‡те?” Тога велитъ Марко Кралевике: “Не гибай (11) ме, майко що се см‡амъ; п™тъ си имамъ сега язъ да (х)одамъ (12) ясъ ке одамъ земI™ Дукадинск™; тукъ извади (13) моя бърза койня.” Тога явна (14) негва бърза койня. Първы петлы дури (15) проп‡али, цьрно море Марко го преплывалъ; дури ми се зора обзорила, ми излезе край б‡ли друмо(в)ы (16). Тамо найде три млады орачы, и имъ рече Марко Кралевике: “Добро утро три млады орачы, ке в’ опытамъ да не ме мамите (17), к™де (18) седитъ (19) д‡те Дукадинча, що ми было отъ седумъ годины?” Му реко(х)е три млады орачы: “Айти теб‡ незнаено делiо (20), сами му се куки (21) познаваенъ, стре(х)ы му се бысеръ (22) поднизаны, а бедены (23) отъ жълта дукада (24), виты порты му се челикоы (25), а дирецы (26) му се мраморлiы.” Пойде Марко на него(в)ы порты (в)едношъ клюквитъ (27) а два п™ти виквитъ: “А излези д‡те Дукадинче! Да те вида ти що д‡те ми си, туку ела (30) дома да седниме, да ядиме, малу да пиеме, оту после да се обидиме. (31)” Ми отиде Марко Кралевике. Яле, пиле, три дни и три нокье; си стана’е на четвртиот ден, отидо’е в она рамно поле (32). Тога рече Марко Кралевике: “Айде сега камен ке фърляме, (33) да видиме наша юнащина (34) кой ке бидит юнак над юнака.” Зеде (35) марко камень да си фърлят, малу камень що ми подфърлило, го фърлило токму три са’ати; го бара’е (36) камень, го найдо’e. Си подфърли дете Дукадинче, малу камен що ми подфърлило, го барале три дни и три нокье, нигде камен не си го найдо’е. Се налюти Марко Кралевике и му рече на дете мало’о: “Айде сага да се ободима с остри саби, со бързего койня.” Се измами дете Дукадинче и си зеде своя бърза койня; колку фати койня да подиграт, (37) му се спущи (38) Марко Кралевике, го пресече преку (39) поло’ина. Уще дете не ми е узнало, и ми рече дете Дукадинче: “Ай ти тебе, незнаена делио? Нещо мене сърце ме набольвит.” И му рече Марко Кралевиќе: “А егиди дете малечко’о! Кога сум билкако тебе дете, многу пъти сърце ме болило, малки деца (40) така болит сърце: тук стегни (41) си твоя бърза койня, та да си се еднош (42) обидиме!” Колку дете койня (43) си подстегна, се разлюти койня, се разигра; дете падна, два трупа се стори; и се спущи Марко Кралевиќе, му я зеде негва (44) добра гла’а, си отиде при седум крале’и; им я каза гла’а от датето, защ’ имаше многу юнащина. Седум пъти по-юнак от Марка. Му реко’е седумте крале’и: “бог те убил, Марко Кралевиќе, що кайдиса (45) н’ова лудо дете, и гробина да ти се не знаит!” да ти видамъ твоI™ юнащин™.” Му излезе д‡те Дукадинче и му рече д‡те Дукадинче: “Айти теб‡ незнаена делiо, адетъ (28) немамъ ва наш™-в™ земI™ приятелство на п™тъ да пречеква (29); туку ела (30) дома да седниме, да ядиме малу да пiеме оту посл‡ да се обыдиме.” (31) Ми отиде Марко Кралевике, яле пиле три дны и три ноке, си станале на ченвъртый-тъ день, отидо(х)е въ она рамно поле. (32) Тога рече Марко Кралевике: “Айде сега каменъ ке ф™рляме (33) да видиме наш™ юнащин™ (34), кой ке быдитъ юнакъ над юнака.” Зеде (35) Марко камень да си ф™рлятъ, малу камень що си подф™рлило, го ф™рлило токму три сааты, го бара(х)е (36) каменъ, го найдо(х)е; си подф™рли д‡те Дукадинче, токму камень що ми подф™рлило, го барале три дны и три нокье, нигде камень не си го найдо(х)е. Се налюти Марко Кралевике и му рече на д‡те малоо: “Айде сега да се обыдиме съ остры сабы, со бързего койня.” Се измами д‡те Дукадинче и си зеде своя бърза койня; колку фати койня да подигратъ (37) му се спущи (38) Марко Кралевике, го пресече преку (39) поло(в)ина. Уще д‡те не ми узнало и ми рече д‡те Дукадинче: “Айти теб‡ незнаено делiа, нещо мене сьрце ме набольвитъ.” И му рече Марко Кралевике: “А егиди д‡те малечкоо, кога сумъ былъ како тебе д‡те многу п™ти сьрце ме болило малы д‡ца (40) така болитъ сърце; тукъ стегни (41) си твоя бърза койня, та да си се едношъ (42) обыдиме.” Колку д‡те койна (43) си подстегна, се резлюти койна, се разигра, д‡те падна - трупа се стори. И се спущи Марко Кралевиќе му ‡ зеде негв™ (44) добр™ гла™, си отиде при седумъ Крале(в)ы имъ я каза гла™ отъ д‡те-то, защ’ имаше многу юнащин™, седумъ п™ти по-ютакъ отъ Марка. Муреко(х)е седумъ-т‡ крале(в)ы: “Богъ те убилъ Марко Кралевиќе що кайдиса (45) и ова лудо д‡те, и гробнина да ти се не знаитъ! |
| Бележки: | null |
| Публикувал: | Институт за български език при БАН |
| Тематика: | Юнашка |
| Записана: | 1859 |
| Регион(Местност): | Вардарска Македония |
| Издател: | Bulgariana |
| Архив: | Измаил Иванович Срезневски |
| Период на създаване: | 19 век, Български ренесанс |
| Библиографски препратки: | Лиляна Минкова, Лучия Антонова-Василева. Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София, 2008. |
| Авторски права: | Институт за български език при БАН |
| Доставчик на информация: | Институт за български език при БАН |
|
